Постинг
18.05.2015 20:21 -
Дякон Левски – филмът, който, може би, ни събуди….
Фактът, че сигурно ние сме последните, които коментираме и пишем ревю за филма Дякон Левски, не е случаен. Предпочетохме цялата тази шумотевица около продукцията да отмине, за да се разграничим от нея. Имаше моменти, в които решихме, че негативното отношение и критиките към филма са изцяло част от една маркетингова стратегия, целяща да предизвика масова гледаемост. Не знаем дали това е така, но ако е – целта е постигната. Убедени сме, че много от вас се стичаха към кино салоните, за изгледат Дякон Левски само и само, за да видят с какво толкова бе опетнен образа на Апостола и възможно ли е, всъщност, една кино продукция да постигне такава мисия…
Тази статия не носи духа нито на възхвалата, нито на критиката. Защото е излишно. Кои сме ние, че да правим разборен анализ на историята? Кой ни дава право да сме сигурни в това, което в действителност се е случило? И всъщност какъв е смисълът да критикуваме режисьора на филма, който реално е първият човек от години насам, посветил част от времето си, за да ни накара да се сетим за Васил Левски. Нека си го признаем – отдавна не се бяхме сещали за него… Ако Апостолът не беше изпсувал във филма, нямаше скоро изобщо да заговорим за светлата му личност. И ако някои от сцените не бяха противоречиви и по някакъв начин неприемливи да стоят до образа на Левски, този образ щеше да остане някъде доста надълбоко в съзнанието ни. Без изобщо да имаме нужда да говорим за него. 3 март е. Може би, днес сме в настроение да си спомняме за героите на българската история. Но какво става утре, на 10 март, след месец, след половин година? Тогава някой ще има ли изобщо потребността да се прекланя, да споменава и да говори за величието на родината, за свещената личност на Левски? Не. Нека си го признаем. И нека си признаем, че без този филм щяхме да продължаваме да потъваме в забрава. Нямаше да говорим за Левски. Дякон Левски е филмът, който, може би ни събуди…За кратко. Под светлините на кино прожектора, насред модерния свят, в който обаче, очевидно има място и за миналото….
Цялата статия можете да прочетете в нашия сайт.
Автор: Виктроия Дичева
Тази статия не носи духа нито на възхвалата, нито на критиката. Защото е излишно. Кои сме ние, че да правим разборен анализ на историята? Кой ни дава право да сме сигурни в това, което в действителност се е случило? И всъщност какъв е смисълът да критикуваме режисьора на филма, който реално е първият човек от години насам, посветил част от времето си, за да ни накара да се сетим за Васил Левски. Нека си го признаем – отдавна не се бяхме сещали за него… Ако Апостолът не беше изпсувал във филма, нямаше скоро изобщо да заговорим за светлата му личност. И ако някои от сцените не бяха противоречиви и по някакъв начин неприемливи да стоят до образа на Левски, този образ щеше да остане някъде доста надълбоко в съзнанието ни. Без изобщо да имаме нужда да говорим за него. 3 март е. Може би, днес сме в настроение да си спомняме за героите на българската история. Но какво става утре, на 10 март, след месец, след половин година? Тогава някой ще има ли изобщо потребността да се прекланя, да споменава и да говори за величието на родината, за свещената личност на Левски? Не. Нека си го признаем. И нека си признаем, че без този филм щяхме да продължаваме да потъваме в забрава. Нямаше да говорим за Левски. Дякон Левски е филмът, който, може би ни събуди…За кратко. Под светлините на кино прожектора, насред модерния свят, в който обаче, очевидно има място и за миналото….
Цялата статия можете да прочетете в нашия сайт.
Автор: Виктроия Дичева
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Рожби на идиотизма
За заседанието в Адм. съд по казуса : &q...
Рожби на идиотизма
За заседанието в Адм. съд по казуса : &q...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
